3. в. Меки умения за лидерство в областта на устойчивостта
Тъй като мениджърите на хотели се стремят да включат устойчиви практики, прозренията от проучването на Farao, Bernuzzi и Ronchetti (2023) подчертават решаващо откритие: значението на меките умения пред техническите твърди умения. Проучването, съсредоточено върху италиански малки и средни предприятия (МСП) в хранителния сектор, разкрива, че ефективността на устойчивите практики в хотелите може да зависи повече от уменията за междуличностна, комуникационна и емоционална интелигентност. Като такъв, този раздел ще се задълбочи в дискусията за това кои специфични меки умения се считат за важни за прехода на хотелските мениджъри.
Емоционалната интелигентност е в основата на ефективното лидерство в областта на устойчивостта. Способността да се разбират и управляват собствените емоции, както и емоциите на другите, да се ръководи мисленето и поведението. Лидерите с висока емоционална интелигентност могат да насърчават силни взаимоотношения, да подобрят сплотеността на екипа и да управляват сложния процес на организационна промяна към устойчивост. Изследване на Кларк и Махади (2017) подчертава значението на емоционалната интелигентност в лидерството, отбелязвайки нейната роля за улесняване на ангажираността на служителите и ангажираността им към целите за устойчивост.
Стратегическото мислене е жизненоважно за лидерите в областта на устойчивостта, за да управляват взаимовръзките между своята организация, околната среда и обществото. Това умение включва предвиждане на бъдещи сценарии, идентифициране на модели и предвиждане на въздействието на решенията. Лидерите със способности за стратегическо мислене могат да създават подходи, които служат както на тяхната организация, така и на глобалните цели за устойчивост. Арнолд и Уейд (2015) подчертават стратегическото мислене като решаващо за справяне с предизвикателствата на устойчивостта, предлагайки цялостен поглед върху решаването на проблеми и вземането на решения.
Съвместното решаване на проблеми е друго жизненоважно меко умение за лидерите в областта на устойчивостта. Това включва ефективна работа с други за справяне с предизвикателствата (устойчивостта), използване на различни гледни точки и създаване на възможност за сътрудничество между различни отдели, организации и дори индустрии. Това умение е важно за разработването на иновативни решения и успешното прилагане на инициативи за устойчивост. Изследване на Leach et al. (2014) подчертава важността на сътрудничеството в лидерството в областта на устойчивостта, като посочва как то позволява на лидерите да използват широк спектър от опит и ресурси за справяне със сложни проблеми на устойчивостта.